Благотворното влияние на природните блага по хисарските земи не са били тайна и за римляните. Завладели провинция Тракия през 46 г. от н.е., те основават селище около минералните извори. През 293 г. от н.е. император Диоклециан му дава статут на град и предприема неговото разширяване и укрепване с крепостни стени. Ето защо по римско време градът е известен именно като Диоклецианопол – града на Диоклециан. Запазените и до днес архитектурни артефакти от миналото са притегателен център за ценителите на историческото и културно наследство, тъй като съхранените останки са рядък представител на римската архитектура в Европа.
Римска крепост и порта "Камилите"
Богатият на минерални извори античен град Диоклецианополис е бил обграден със солидна крепостна стена с форма на неправилен четириъгълник, дълга 2327 метра, висока на места около 20 метра и обграждаща площ от 300 декара. Тя е изградена в края на III и началото на IV век по времето на император Диоклециан и е една от най- добре запазените крепостни стени от епохата на късната античност в Европа. По цялата и дължина са издигнати 44 бойни кули, а най-интересни от тях са югоизточната ъглова кула с ветрилообразна форма и североизточната ъглова кула, която е осмоъгълна на кръгла основа. През първата половина на V век от северната страна защитата на града е била подсилена с втора крепостна стена - протейхизма. Влизането в античния град е ставало през четири големи порти - по една порта на всяка страна на крепостната стена. Северната и източната са разрушени почти до основи. Южна крепостна порта е главният вход на римския град Диоклецианополис. В оригиналния си вид тя се е извисявала на около 20 м височина. От тук е тръгвал главият път за Филипополис (Пловдив). А по-късно, на това място през 1882 г. Иван Вазов е написал знаменитото си стихотворение „Отечество любезно, как хубаво си ти!” Южната порта, известна като „Камилите”, е символът на съвременния балнеокурорт Хисаря.
Работно време: без почивен ден
Вход: свободен
Терми на античен Диоклецианополис
Римските терми в Хисаря са едни от малкото запазени римски бани в Европа. Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност и автентичност. Разположени са в парк "Момина сълза" и са част от римския жилищен комплекс, който обхваща площ от над 3000кв. м. Термите са построени през втората половина на IIIв. , като първоначалното им изграждане, заедно с нимфеума (светилището на нимфите) датира от средата на II век. По европейски проект „Развитие на културно-историческите атракции на територията на община Хисаря” обектът е консервиран и реставриран и достъпен за посещение.
Минерален извор и парк „Момина Сълза”
Водата на извор "Момина сълза" е слабо минерализирана и се използва за лечение на стомашно-чревни болести. Температурата на водата е 42 градуса. Около този извор е била съсредоточена цялата градската архитектура на Диоклецианопол. Тук са били изградени най-представителните сгради на римския град.
Работно време: без почивен ден
Вход: свободен
Римски амфитеатър
Разположен в парк „Момина сълза”, амфитеатърът е бил едно от най-посещаваните места на римския град. Първоначално той е използван за провеждане на гладиаторски борби, но след приемане на християнството за официална религия в Римската империя през 313 г., неговата функция е променена в съоръжение за спортни състезания и борби с животни. Амфитеатърът на Диоклецианополис е построен в края на III в. и е най-късният, известен досега, римски амфитеатър. Макетът на амфитеатъра на Диоклецианополис е експониран в Археологическия музей на град Хисаря.
Работно време: без почивен ден
Вход: свободен
Некрополите на Диоклецианополис
Късноримската семейна гробница се намира на 300 м. югозападно от археологическия резерват. До нея се достига по пешеходна алея на юг от минералния извор „Момина сълза”. До гробницата може да се достигне и с превозно средство по обходен път при влизането в град Хисаря от посока гр. Пловдив. Гробницата е изградена през втората половина на IV век. На територията на община Хисаря са открити общо 3 гробници, но тази е най-красиво украсената и с най-интересна архитектура. Смята се, че гробницата е предназначена за семейството на знатен робовладелец. Състои от дълъг стълбищен коридор и погребална камера, която предствлява правоъгълно помещение, в чиито стени са изградени шест ниши с ритуално значение. Камерата е изписана със стенописи, а подът и е оформен с разноцветна мозайка.Това е единствената римска гробница с подова мозайка, открита досега в България.
Римски казарми
Римските казарми са построени през втората половина на IV век. Разположени са от двете страни на крепостна порта "Камилите", по цялата дължина на южната крепостна стена, както и в една от частите на източната крепостна стена. В казармите е била настанена на постоянен гарнизон войска от около 600 души.
Работно време: без почивен ден
Вход: свободен
Римска жилищна сграда с открит вътрешен двор и колонада
Разположена е в близост до южната крепостна порта и обхваща площ от 2637 кв.м. Тя е типичен представител на римската гражданска архитектура от типа на италийските градски къщи. Построена е през втората половина на IV век, а в средата на V в. е разрушена от хуните, след което отново е била изградена и разширена на север.
Работно време: без почивен ден
Вход: свободен
Императорка резиденция
Намира се в парк „Момина сълза” и построяването и датира от началото на IV в. От нея са разкрити 5 големи помещения с масивна сводова конструкция. Императорската резиденция е единствената римска сграда в Хисаря, която има запазени зидове до втория си етаж.
Работно време: без почивен ден
Вход: свободен
Раннохристияснки базилики
В Хисаря са разкрити и проучени 9 раннохристиянски базилики, които датират от средата на V в. От тях само 3 са експонирани и достъпни за посещение. Базиликите в Хисаря отразяват цялостното развитие на раннохристиянската базиликална архитектура.
Базилика № 1 се намира западно от южната крепостна порта и е единствената известна досега в България двукорабна базилика с тристранна абсида.
Работно време: без почивен ден
Вход: свободен
